Чай меню

Чай - завладяване на планетата, чрез сетивата ...


Чаят е една уникална по своя състав, аромат и свойства напитка. Всеки един от нас се е наслаждавал на топлото питие многократно, но за жалост само малцина са тези, които знаят за уникалната история на чая и за дългия път изминат от ароматната напитка,завладяла с уверени стъпки света.

Както всички знаем родината на чая е Китай. Ако се заемем със задачата да проследим историческите записи, връщайки се назад в миналото ще стигнем близо до 11 век преди Христа, където в най-древният песенно-поетически сборник на Китай – “Шъдзин” вече се говори за чая. От историкогеографските материали можем да съдим, че чаят започва да се разпространява по време на династията Тан, бързо навлизайки в битието на хората.

Стига се дори и до написването на книга посветена на чая през 800-та година след Христа. Името на нейния създател е Лю Ю. От историята за него знаем, че е бил осиновен и отгледан от будистки монаси, след което изпратен да учи за свещеник. Много бързо Лю Ю се възпротивил срещу суровото свещеническо обучение и поради тази причина заминал да работи при императора като изследовател. Изминали дълги години, в които младият мъж събирал сведения за различните начини на отглеждане и приготвяне на чай, които не след дълго време обединил в един от най-големите трудове на древен Китай …

Не след дълго славата на чая започва да се носи и сред останалата част от света. Увеличил се броят на държавите, засаждащи чаени дръвчета, с желанието да се насладят на вкуса му.

Разбира се, една от първите държави последвали примера на Китай била Япония. Първите чаени семена бил донесени там от монаха Йеисей, който се завърнал от Китай, където бил вече добре запознат с напитката чай. Впоследствие, Йеисей бил наречен от народа “бащата на чая ”. Разпространението на чая в Япония било скорострелно и завладяло цялото японското общество, превръщайки чая в незаменима напитка, дори и в императорския двор. Не след дълго, японското преклонение пред чая станало и причината за появата на всеизвестната чаена церемония Ча-но-ю, или “горещата вода за чай”. За тази уникална церемония дори и до ден днешен не може да се намери изчерпателно описание. Може би най-близо до перфектното обяснение достига журналистът-историк Лафкадио Хърн, който пише: ”Чаената церемония изисква години обучение и практика в овладяването на изкуството … макар и цялото това изкуство, както и неговите детайли, да не представляват нищо повече от направата и сервирането на чаша чай. Най-важното условие е, този акт да бъде изпълнен по най-перфектния, най-спокоен, най-грациозен и най-очарователен възможен маниер.”

И докато в Япония и Китай консумацията и производството на чай се засилвали стремглаво, в Европа непознатата култура за пиене на чай, си проправяла бавно път и се възприемала с недоверие. Исторически сведения сочат, че дори е имало моменти, в които на Стария континент чаените листа са се преварявали, осолявали, подправяли с масло и чак след това са се консумирали. Първият директен контакт на Европа чая се дължи на португалския йезуит отец Хаспе де Крус, който имал честта да опита чая преди години, изведнъж решил, че е дошло времето да запознае и останалата част от света с него. Чай, първоначално бил докарван до пристанището в Лисабон, откъдето холандските кораби го разпространявали във Франция, Холандия и Балтийските държави. Като резултат от успехите на холандския флот в Тихия океан, чаената напитка става много популярна в столицата Хага, най–вече благодарение на високата си цена, която го превърнала в привилегия за богаташите. Постепенно с увеличаването на вноса на чай, цената му спаднала и по този начин той се станал достъпен за по-голям кръг от хора.

Разбира се, чаят не подминал и Русия. През 1618 година китайците изпращат чай като подарък за руския цар Алексей. Чаят навлиза бързо в руската култура и не след дълго Русия и Китай подписват договор за търговия с чай.

Америка запознала с чая около 1650 година. Чай бил внесен в Америка от Питър Стивънсън, който го купил от холандските заселници в Ню Амстердам (по-късно прекръстен на Ню Йорк).

Най-накрая настъпил и моментът, когато чаят превзел и Англия. Както в Холандия, така и в Англия богаташите са тези, които поставили “правилният етикет“ на чая и му помогнали да се популяризира. Може би най-важна роля е имал крал Чарлз II, който на практика бил отраснал в холандската столица и оттам наследил навика да консумира чай. Заедно със жена си, Катерин де Браганса, която също е била любителка на чая, управниците внесли в Англия чаената традиция. Манията за пиене на чай се разпространил в Англия със същата скорост, както във Франция и Холандия. Вносът на чай, който бил само около 40 хиляди фунта през 1699 година главоломно скочил на 240 хиляди фунта, само след девет години. Както и в останалите държави, така и в Англия с увеличаването на внасяното количество се увеличавал и броя на хората наслаждаващи се на чаената напитка. Съвсем скоро след това чаят завладял целия английски народ.

Минали години и чаят постепенно успял да завладее целия свят ...

Днес, от Китай до Америка, от Япония до Англия, всички вече са запознати с аромата му и изпитват истинско удоволствие да го консумират. Сякаш с някаква невидима сила, чаят успява да завладее света и да се впише по най-добрия начин във всяка една цивилизация, променяйки съществуващите традиции и създавайки нови. Разбира се, няма човек, който да не е чувал за японската чаена церемония или за пиенето на следобеден чай в Англия, или дори и за известната руска чаена традиция.

В наши дни, дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, защото много хора са стигнали до правилния извод , че напитка, която така бързо е завладяла света и се е превърнала в неизменна част от ежедневието и традициите на толкова много народи, определено заслужава голямо внимание …